През последните години, на всеки един от изборните цикли, глас към рекламите на политическите партии постоянно ни повтаря: „Купуването и продаването на гласове Е престъпление“. Текстът е изписан на всички плакати и билбордове, въпреки че на нито един от тях НЕ се спазва законовото изискване да заема 10% от рекламната площ. Повтаря се отново и отново, до втръсване, във всяка реклама по радиото или телевизията.
Замисляли ли сте се защо? И какво точно означава да „купиш“ гласовете на гражданите? Сбирките с избиратели, на които се дават кебапчета и напитки, или пък пликове с олио, салам и други продукти не е ли купуване на гласове? Безплатните концерти в зали и на площади – не е ли „купуване на гласове“? Партиите раздават кюфтета, салам, захар и каквото друго се сетите, единствено с цел да „спечелят симпатиите ви“, т.е. да получат гласа ви в изборния ден, а след като вземат властта да си върнат „инвестицията“ многократно. И те точно това правят. След като вие се решите да гласувате за тях, сделката е приключена. Пито, платено.
И отново, през последните години всички се оплакват, че гласоподавателите са станали апатични и не отиват да гласуват. Разбира се, че няма да гласуват, след като болшинството от партиите показаха, че по нищо не се различават една от друга. Те си приличат като две капки вода в стремежа си към власт и лично обогатяване за сметка на род и родина.
В своята книга „Наръчник на диктатора“ авторът Брус Буено де Мескита обяснява защо при демокрациите диктаторите трудно виреят. Неговата теза е, че избирането на лидери зависи от гласа на много хора. В зависимост от изборната система и стабилността на демократичните традиции, влизането и оставането във властта на всеки управляващ, зависи от по-голяма или по-малка група хора. Разбира се, за да се задържи във властта, кандидатът трябва да разпределя ресурси, с които да държи доволни хората, които го избират.
Във всяко общество ресурсите/парите са ограничени и затова всеки властник трябва така да разпределя средствата, с които разполага, че хората от които зависи властта му да продължават да го подкрепят. От друга страна, колкото е по-малка тази група, толкова повече ресурси ще има той на глава от поддръжниците. Ако групата стане прекалено голяма, ресурсите на глава ще намалеят, поддръжниците ще започнат да недоволстват и току-виж сменят властника или дезертират при друг, който им обещава повече.
Имайки предвид горното, започваме да гледаме с друго око на демокрацията и на изборния процес. Да анализираме ситуацията у нас. Няколкото партии на статуквото се борят със зъби и нокти за всякакви държавни и общински постове и длъжности, защото чрез тях осигуряват благосъстоянието на твърдите си ядра, от които зависи избирането им. Те въобще не се интересуват от благосъстоянието на народа, а единствено от своето, което зависи пък от оставането им във властта. Тук възниква голямото противоречие при демокрацията! Няма достатъчно ресурс, за да бъдат доволни всички избиратели. Тогава?
Тогава се търсят начини „излишните“ избиратели да бъдат елиминирани. Варианти всякакви. Един от най-ефективните е да демотивираш хората да гласуват.
Похвати колкото искаш – масово внушение като „няма за кого да се гласува“, „всички са маскари“, „само ще си похабя гласа“ и т.н.
Колцина от вас са погледнали и осмислили резултатите от множеството избори в периода 2021-2024?
Например, на последните избори избирателната активност беше 33.78%. От тях най-голямата партия ГЕРБ получи 23.55%. А това всъщност е само 8.35% от всички гласоподаватели! Следователно главатарят на ГЕРБ трябва по някакъв начин да държи доволни само тези 8 или повече процента, за да е във властта. Това демокрация ли е? Нали уж беше власт на народа, на мнозинството?
Накратко, управляващите имат огромен интерес да поддържат колкото е възможно по-ниска избирателна активност, защото това означава повече ресурси на глава за всеки от техните активните поддръжници.
Обществото, от друга страна, има нужда от политики и управление, които са в интерес на всички, а не на една шепа доволни партийци. И аз си задавам въпроса: „Как да мотивираме по-отговорни политики от текущите властници?“
Хрумва ми едно „икономически базирано“ предложение.
Да организираме търговията с гласовете на избирателите.
Прозрачна, проследима, ясна.
Ще кажете – ама как така, това е престъпление.
Всъщност не е. Търгуването с гласове е забранено, именно за да не се създава конкуренция и да не се повишава цената на отделния глас, който така или иначе се купува от партиите.
Ако искаме в страната да се провеждат добри за цялото общество политики, предлагам не само да насърчим, но и да организираме търговията с гласове на изборите по прозрачен и честен начин.
Как да стане това?
Така или иначе повечето българи имат банкови сметки. На всеки гласоподавател банката служебно да открие и сметка в ценни книжа, която преди всяко гласуване служебно се захранва с 1 специална ценна книга – „1 глас“. Тези, които нямат банкова сметка, ще се наложи да си изберат банка или инвестиционен посредник за целта.
След като бъдат насрочени официално изборите за парламент, гражданинът ще получи специфичната ценна книга – „1 глас“ за предстоящите избори. Той има право, ако желае, да го продаде на Българската фондова борса (тя е държавна собственост, нали знаете?) по текущата пазарна цена. Ако не го продаде, може да избере опцията да упражни правото си и да отиде да гласува за предпочитаната от него партия. Котировките на гласовете ще се виждат в реално време на борсата и всеки, които реши, че няма за кого да гласува, ще може да инкасира правото си на глас по един прозрачен, пазарен начин.
Учените, занимаващи се с поведенческа психология, отдавна са установили, че хората реагират предвидимо на определени стимули. Има написани стотици книги по тези въпроси. Какви са стимулите и какво би се случило, ако едно такова предложение бъде реализирано.
- Всички, които сега апатично не участват в изборите, защото „няма за кого да се гласува“, но пък не искат да нарушават закона или смятат, че парите, които се дават са малко, ще имат стимул да продадат гласа си, но по обективна, пазарна цена към момента на търговията. Най-малкото ще имат възможност публично да обявят колко струва гласа им според тях самите.
- Тези, които така или иначе продават гласовете си, изведнъж ще видят, че са ги лъгали и са им купували гласа твърде евтино.
- Ще се елиминират всички прекупвачи на гласове. Търговията ще излезе на светло.
- Членовете на твърдите ядра на партиите ще могат да сравнят облагите, които получават от гласуването за своята партия, с цената на гласа си на борсата. Ако партията им дава по-малко, те просто ще решат да продадат гласа си.
- Партиите и техните ръководства ще трябва да се съобразяват с цената на борсата и да търсят начини да разпределят повече ресурс на повече хора, за да си осигурят изборна победа.
- Партии, които са пазарували досега минимално необходимия им брой гласове, ще са изправени пред нуждата да купят и платят повече. Това от своя страна ще изисква още ресурс. Да, но той е ограничен. Другият начин да накараш хората да гласуват за теб, без да плащаш гласовете им, е да провеждаш политика в интерес на болшинството, което да гласува за теб по убеждение, а не срещу пари.
- Избирателите, които смятат, че предпочитаната от тях партия, работи в техен интерес, ще упражнят правото си на глас за нея и ще пренебрегнат парите, които биха взели, ако биха продали гласа си на борсата, защото това си заслужава.
- Купувачи на гласове могат да бъдат само законно регистрирани за изборите партии, като парите, с които купуват гласовете ни, трябва са с ясно определен произход. Източниците би трябвало да се ограничат до членски внос, дарения от членове или симпатизанти, а може би дори и държавната субсидия.
- Между другото ще се види кой дава парите и как съответната партия се отплаща на финансовите си благодетели след като вземе властта.
- Не на последно място ще се види коя партия влиза във властта с покупка на гласове и коя с убедената поддръжка на избирателите! Това от своя страна, ще мотивира избирателите да гласуват по съвест за онези, които се стремят честно да печелят изборите.
- Допълнителна полза вероятно ще бъде, че всички ще започнат зорко да следят да няма измами при броенето на гласовете.
Ще кажете: “Ама така, някой с много пари ще купи колкото гласове му трябват и после ще краде като невидял, за да си върне похарченото”. Така е, и е възможно на първите избори именно това ще се случи. Обаче… на следващите избори, хората няма да искат да си продадат гласа на безценица, а ще гласуват за някой друг, защото ще са усетили на гърба си, колко скъп всъщност е гласът им и колко евтино са го продали.
А може би дори ще осъзнаят, че не трябва въобще да продават гласа си?! Може би ще започнат да мислят рационално и да гласуват с разум, за тези кандидати и партии, които доказано защитават интересите на мнозинството?
Точно тук стигаме до основния извод от подобно упражнение: единственият начин една демокрация да функционира добре, е избраните да провеждат политика в интерес на мнозинството, защото в противен случай няма да имат ресурс да купят всички гласове, които са му нужни, за да останат във властта.
За да се случи това, хората трябва да имат силен стимул да гласуват и то масово. С принуда (тояга), няма да стане. Пример са страните, в които гласуването е задължително. Значи трябва да има и морков. Затова – да направим гласуването платено!
Купуването и продаването на гласове НЕ е престъпление. Гласовете могат и трябва да се продават на фондовата борса. Да живее пазарната икономика!
п.с. Много ми е интересно какво мислите вие по темата? Приемам коментари, съвети и идеи във всяка посока. Само ще са от полза за всички нас.
